Пролетта се обърка. Кръгът се разми.
Не отстъпвай, зелено, пред снежните спазми.
Някой вкъщи се върна и покорно изми
стъпалата на няколко минали празници.
Пада нощ. И полярни са нейните ръбове.
Пада хлад. И се виждам в катран и пера.
Пролетта се смали. От годишните кръгове
се изплъзва сълза охладняла смола.
И на сняг ще приличат чупливите щъркели,
ще застана в гнездото на пост като тях.
Пролетта се обърка. Те не са се объркали.
Ще отминат и нощи, и болки, и сняг..
Елена Денева-Трифонова
