Псевдонимът, както знаете, е ироничен и ми хрумна след един – дали злобно-саркастичен, дали добронамерено-ироничен, коментар, под стихотворението „Живот в чужбина“, който вместо да ме намръщи ме разсмя искрено…
И тогава ми хрумна да се подписвам точно така, и да бъда автентична във всичко, което правя. Благодаря на всички, които ме обикнаха точно такава!
Тафтологията е в десния ъгъл😏🤫
Ох, и аз съм една поетеса
кат’ магарешки трън в слънчогледи.
Та се питам какво ви хареса
в мойте стихове недогледи.
То да бях ги поне оплевила
и почистила от паразити,
че тогава да съм впечатлила
с по-взискателен вкус ерудити.
Но не съм. Недодялвам нещата.
И го карам досущ през просото.
Ни с метафори ми е богата,
ни изчаквам да бухне тестото…
Пиша бързо, внезапно, душмански.
Като луд със картечница, май съм.
Поетеса – съвсем самозвански,
затова подчертано с метла съм.
28.03.24, Поетесата с метлата
