Събужда се душата
Събужда се душата…Пролетта,
разпуква се в нейната градина.
Със топлите си длани Любовта
превръща я във бяла раковина.
В прегръдката си огнен бисер скрила,
тя свойта нежна приказка шепти
за чувствата,които е таила,
за блянове и слънчеви мечти.
За своята градина тя разказва
за пъстрите цветя на обичта,
поливани в топлата й пазва
със чистите сълзи на радостта.
Събужда се душата в утринта
със слънчев лъч през бяла раковина.
С усмивка я разтвори Любовта,
взе бисера и с него си замина.
автор/ Свилена Димитрова/
