Сърцето си отдаваш цяло
света навън прегръщаш от душа
с копнежи дишаш-в бяло
и докосваш нежно със ръка.
Лекуваш рани нечии в зората
изтриваш с длани хорските сълзѝ
с цветове размиваш сивотата
и пробуждаш вяра в шепа дни.
Не търсиш нищо за отплата
от себе си човещина раздаваш
всред студ обгръщаш с топлината
и на други пламък подаряваш.
Мечти подклаждаш чужди, ти
радост семе под гръдта посяваш
целуваш зими с’слънчеви лъчи
и за пролети надежди всяваш.
На земята болки пиеш, ти
сърца разбити, нечии, сглобяваш
звезди разпалваш в тъжните очи
и предатели не нараняваш.
Все търсиш смисъл и красота
вечно зад гърба си доброта оставяш
криле пришиваш някому в света
и злото с обич покоряваш.
Сърцето си отдаваш цяло
живота си разлистваш с простота,
но, уви, насреща в пусто огледало
пак изплаква облаци една душа.
Михаела Рашева
