Списание Литература

Поезия

Нямам име

Аз нямам име. Просто Твоя…

Вълшебница съм с хиляди лица.

Открадвам ти завинаги покоя

и синева ти нося с чифт крила.

Аз нямам име. Просто чудо…

Жената нестинарка по душа.

Обичай ме, прегръщай лудо

или върни ми сетната сълза.

Аз нямам име. Просто песен…

Приличам на копнеж по лято.

Ухая на смокини и на есен,

и светя – късче старо злато.

Аз нямам име. Просто стих съм

и малко лунно настроение –

рисунка в светли, нежни щрихи

и твое дръзко вдъхновение.

Ивелина Радионова

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *