ДУМА ЗА ИЗТРИВАНЕ….
Детето ми във вестника наднича
и в бялата домашна тишина
със своя първолашки говор срича
онази страшна думичка „война“.
Война… А после следват неотлъчно
въпросите. В очите плъзва страх.
Но как да обясня какво е в същност
войната? Как да сторя този грях?
И казвам аз: „Война е … грешна дума“,
а тя ме изпреварва с весел глас:
„Не бой се, татко! Ето: имам гума,
от вестника ще я изтрия аз!“
Дете , светът е като суха клада,
а ти – щурче – във нея спиш,
но живо въгленче до тебе пада,
гори… Щурчето ми, ще изгориш!
Как да опазя крехкото ти детство?
О, нека този свят се съгласи
и с гумата на детското вълшебство
от бащина вина да ме спаси.
~ Ивайло Балабанов ~
