Списание Литература

Поезия

БЕЗ ТЕБ

Ваня Недева © автор

Вдишвам аромата на кафе

и пак за тебе мисля.

Къде си ти, къде…

Мечтая те без думи.

Сърцето ми трепти.

С обич те въздишам.

Без теб кафето ми горчи…

А сутринта е тиха, бледа,

и чашата стои сама.

Във всяка глътка търся тебе,

но срещам само празнота.

И димът се вие бавно,

като спомен закъснял,

тихо шепне твоето име

сякаш не си си тръгнал в нощта.

Ела… дори за миг ела,

да стоплиш тази тишина,

че без теб и слънцето изгрява

някак чуждо, а мене ме боли.

04.05.26 год.

Снимка-интернет

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *