Много хубаво сме свикнали
да не казваме „Обичам те „,
да не се самозалъгваме,
да не ни боли излишно
щом от някого си тръгваме.
Вече си употребяваме
думички-от нас измислени.
Вече само си поискваме.
„Искам те “ – необещаващо.
„Искам те “ – неангажиращо.
Без да се задълбочаваме,
както искаме си хляб и сирене.
Много хубаво сме свикнали
делово да се събличаме,
делово да се предпазваме.
Даже и да се обичаме
не приказваме,
не казваме.
„Искам те!“ е безопасно,
„Искам те!“ е необвързващо.
Става лесно, става ясно,
лампите угасват бързо.
И във тъмното на стаята
без преструвки, без „обичам те“,
две минути след „желая те!“ –
ставаме и се обличаме…
Радой Ралин
