🥀 Две стихотворения от Мехмед Хасанов Карахюсеинов (05.10.1945 – 03.05.1990) 🥀
ГОРЕНЕ
…това бучене в мойта кръв,
този пожар няма да се промени!
– Хасан Хюсеин
Горят гърдите ми! Горя, горя…
Това не е насън, а е наистина.
Като дърво, откъснато
от своята гора
след мълния,
сред пламъци увисвам.
Горят гърдите ми! Горя, горя…
Изгарят баберките на търпежа.
Водата бистра оголя,
а в мътната вода се хвърлят мрежи.
Горят гърдите ми! Гори вода.
Изтляват допотопни демагози.
Убива ли се вик за свобода!
Сложете ми на гроба
бяла роза…
1989
_____________________
Добрите хора си отиват незабележимо,
без шествия помпозни,
без пищни некролози…
Добрите си отиват незабележимо –
тихичко,
за да не ни тревожат,
но дълго след смъртта им
съвестта ни гложди.
_____________________
⚜️ Мехмед Хасанов Карахюсеинов, поет и художник, роден на 5 октомври 1945 в с. Севар, Разградско. Работи като печатар, осветител в киноцентъра, уредник в списание „Нов живот“, строителен работник.
На 1 февруари 1985 поетът се самозапалва. Прави го не демонстративно, а в усамотение, в двора си във Владая. Случаен таксиметров шофьор го загасява и откарва в Пирогов. Докато е в безсъзнание, сменят името му с българско (Възродителният процес). Лекарите спасяват живота му, но обгарянията са изключително тежки и предизвикват нелечима болест. Мехмед Карахюсеинов умира на 3 май 1990 в София. Три месеца по-късно се ражда синът му. ⚜️
_____________________
🖼️ Картина: Pasi Tammi
