ЩЕ ТРЪГНА ТИХИЧКО, на пръсти
и ще оставя всичко зад гърба си-
стремежи, планове горещи.
Ще тръгна сама с духът си.
Ще ми отворят пътеки скрити,
единствоно за мен създадени
И някъде отвъд мечтите
ще се отправя към неземно сияние.
Не ще ми трябват дрехи тежки,
ни къщи, ни човешки творения.
Ще полетя само с душа лека
в светли Божии владения.
Сърдечно там ще ме срещнат
ефирни, слънчеви създания.
В град от светлина и нежност
ще приютят моето съзнание.
Там липсват мъка и страдания-
защо са им, не са им нужни!
Сред радост и фини ухания
душите си витаят дружни.
Ще срещна други като мене,
които са били с добрите.
Заедно ще блестим, сияем,
там някъде, всред звездите.
(автор Росица Нинова)
