Че те обичам,няма да призная.
Удавен е във думи, този свят.
Не,нека няма помежду ни
слова красиви, и безчувствени сърца…
Ти знаеш вече,виждаш ме сред мрака,
сред хилядите сенки на души.
Дали различни сме,във своята еднаквост,
не искам и да зная,само тук бъди.
Загубя ли те-пак ще те намеря!
Любов ли носиш,или изтерзани дни?
И търся те сред толкова въпроси,
а отговорът винаги си ти.
Мая Сотирова
