Просто е…
На мен ми стигат простите неща,
които Бог на пътя ми е сложил –
паница леща, изворна вода
и топла длан в студеното ми ложе.
Да ме посреща всяка пролет с цвят,
да стъпвам боса върху орна нива…
Не искам чудесата ти, о, свят –
на мен и простотата ми отива.
Додето има в къщата ми жар
и на гърба си нося топла риза,
не ми е нужен пътят за Дакар,
ни Лувъра, ни кулата на Пиза.
Нали за първи път проплакваш гол,
понякога и в сламена постеля…
А след това е просто – хляб и сол…
И жив човек до теб – да ги споделяш…
Ники Комедвенска
