Рада Цонева
От 2022-ра е и нищо не се е променило., за жалост!
ЩРИХИ
Настава ден. Кафе – без много шум.
Нахлузвам клин и тениска. (Голяма).
И хуквам през глава, съвсем без ум,
да изпълнявам някаква програма.
Размествам Хаоса с една ръка.
В краката си подритвам Суматоха.
Дори не зная има ли цена
и как се спира на Ината тока.
Наивността шамар не я мори.
Не става и със удари под кръста.
Все още гледам (тъпите) звезди.
(Сълзата ми сама си се избърсва).
Преглъщам гузно всеки нов абсурд
(не плюя нищо, че нали съм дама).
Поредната басма със някой луд
я сцепвам. (Че да има и за двама ни).
Настъпва вечер. Даже полунощ.
Умората си ляга на дивана.
Пижама нямам, но пък за разкош
си вземам душ…
А тя си ближе раните.
3.06.22
Поетесата с метлата
