Понеже искам да заспя в ръцете ти…
Понякога си те измислям уморен
от сивите парченца чужди погледи.
От празната вода на делника
и от горчивата му (вече) обредност.
Тогава сключвам двете си ръце
в прегръдка, като лято омагьосваща,
около твойте мъжки рамене,
изтръпнали за шарено докосване.
В очите ти подпалвам фойерверки.
И всичката си приказност ти давам.
Преливам ти лъчи на юлско слънце.
…Висулките умора се стопяват.
Понякога си те измислям уморен.
Да има повод да се сгуша до гърдите ти.
Уж е за теб. А всъщност… е за мен.
Когато идваш уморен в мечтите ми…
Радосвета Аврамова
(Сaribiana)
