Димчо Дебелянов
СИРОТНА ПЕСЕН
Ако загина на война,
жал никого не ще попари –
изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари.
Ала сърце ми не скърби –
приневолен живя сирака
и за утеха може би
смъртта в победа ще дочака.
Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че аз съм с горести богат
и с радости несподелени.
Ще си отида от света –
тъй както съм дошъл, бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.
Ръкописът е намерен от Георги Райчев
след смъртта на поета.
Стихотворението излиза за пръв път в
изданието „Стихотворения“, 1920 г.
Поклон🙏!
