„Променяме се.
В спокойствието на усмивката и мълчанието си.
В крачките нататък.
Докато избираме да не нараним.
Докато всяка дума, действие, допир остават далеч от безразличието и забравата.
Променяме се.
Без признаци.
Без да боли.
Без излишно вайкане.
Осезаемо. Трайно. Истински.
Прокраднато в прошарените ни слепоочия. И не само!
Променяме се в устрема и обичта си.
В решението да отсъстваме от някъде.
За дълго. От някого.
Променяме се и още как!
Макар и различно.
Еднакви сме в тишината си.“
~Мария Никова~
