****
Юни си отива, потъва в синкав полуздрач,
и над къщите се разстила вълшебна тишина.
Една Луна смълчана – като нощен пазач,
тихо наблюдава как Юли ражда се в светлина.
А аз, седнала на ръба на уличния тротоар,
притихнала улавям всеки шум, и ухание.
Запечатвам в очите си градския простор,
и превръщам се в малко синьо сияние.
Нощ е. Като много други,
и разлива се по покривите на къщите.
В полусън дочувам как приижда Юли.
Заспивам. А звездите рисуват сънища.
Darini – Д. Тодорова
