Прогоних те….
Виолета Механджийска
Прогоних те от мислите си аз.
Прогоних те ,като любов ненужна.
Седя сама…измервам всеки час,
прегръщам за утеха всяка вечер теменужна.
Прогоних те,като кошмарен сън
и като мисъл от която не заспивах.
Прогоних те ,като разтърсващ звън,
от който не веднъж умирах.
Прогоних те,като натрапчив смях,
подигравателно душата ми раздирял.
Прогоних те,като спотайван грях
и като мълния оставяща зловеща диря.
Прогоних те….
А беше моят свят…
И мойто светло утро беше
Прогоних те…
Без тебе нямам цвят,
а някога сърцето ми цъвтеше…
1987г
