СЪРЦЕ
Тръгваш някъде, но без посока,
вървиш -не знаеш накъде
В очите- нищо,
в гърдите- болка,
В ръце- изтръгнатото ти сърце.
По уличката по надолу, под липите,
ще видиш стара дървена врата,
с ръждясала от болките табела,
,,Работилницата на разбитите сърца“
Врата отваряш, лъха на надежда,
спокойствие, човечност, доброта,
а вътре като в приказките майстор чуден
подрежда по витрините сърца.
Подай му бялата кутийка,
и тихичко в ъгъла седни.
Поплачи си,изплачи я тая болка,
Защото там се плаща със сълзи.
Ще поправи той сърцето
бързо,
сълза подир сълза ще го сглоби.
Позакърпено ще е от тук,
от там пришито,
но само тъй се чувства живо то.
Тогава отлети с твоя вятър,
и от мечтите направи си ти небе.
Сърцето е сърце когато има белег,
само тогава му растат криле.
Димитър Дочев
