Песен за лятото
Боже, как се изрониха бавно и тежко житата…
Остарелите щъркели стягат за полет ятата.
И небето по мръкнало пада тъй ниско и сиво,
че усещаш през кожата лятото как си отива.
И вали… С всеки дъжд става толкова мрачно и тежко…
О, как липсват сред капките малките летни забежки.
И разбираме някак, че свършиха дните, когато
се обичахме лудо навръх сгорещеното лято.
Но какво ни остава без юли, без смях и без песен?…
Как какво!
Да се влюбим навръх позлатената есен!
Ники Комедвенска
