Нещо простичко… като Любов
Поточето влива се във реката,
а реката, морето някак си намира.
Такъв – простичък е кръговрата,
накрая всичко ведно да се сбира.
Вятърът – върховете да търси,
вълна с вълната да се целува.
А хората ще се броят на пръсти,
ако любовта не съществува.
Слънцето неуморно ухажва земята,
усмивката ми със твоята – трепти.
Звездите, оглеждат се във Луната,
а щастието винаги е – аз плюс ти.
В природата всичко се привлича,
и обичта ни няма кой да спре.
Нека се търсим и безкрай да обичаме,
и любовта ще е вечно жива.
Няма да умре.
Darini – Д. Тодорова
