Капан за грешници
От тези дълги разстояния
и тонове от тишини,
шепота в сърцето единствено остана
горчиво, стенещ да тежи.
Като в капан за грешници наранена,
душата мълчи.. И е тихо…
Невъзможно тихо. Помня,
някога в блясъка на пурпурното лято
как слънцето в мен се влюби..
Това бе целият ми рай. Сега
в очите на нощта потъвам
в цветни сънища ръце протягам
с мисълта по теб…и само
с вятъра покорен от този сън измамен,
навярно ще избягам…
Знам, някой ден далечен
в един откраднат миг от вечността,
кой знае, а може още утре, .
магьосницата ти Любов
в слънчево вълшебство да ме открие…
Там, където ще ме чакаш Ти!
Снежи Минева
