Не ме предавай
Михаела Рашева
Не ме предавай, ти, сърце
по гръб не падай на земята
и още вярвай под това небе
в любовта едничка и в добротата.
В щастието истинско и чисто
в топлината на една ръка
в копнежите, онези, напористи
и днес във благостта.
В дъгата пъстра след тъмата
във вързопа ярки, слънчеви лъчи
в миговете споделеност на красотата
и в обичта на две очи.
Не ме предавай, ти, сърце
захвърли далеч от себе си тъгата
и пак, тъй смело, с чифт криле
лети високо в синевата.
Разбуди отново жадно радостта
пулсирай с трепет под гърдите
и помни, надежда, в’всякоя зора
ражда шепотът на дните.
Не ме предавай, ти, недей
живота труден, не, не сричай
тупти със плам, без граници копней
и с наивност на дете обичай.
