Списание Литература

Поезия

Такава съм-разсеяна и нервна.

Гневът ми се изсипва като дъжд.

Очите ми във тъмното са черни.

Започвам да се смея изведнъж.

Такава съм.

Безумна.

Безразсъдна.

Обичам да се влюбвам във мечти.

И никого за грешките не съдя.

И плача, ако някой го боли.

И лоша съм, когато с мен са лоши….

или от гняв безсмислено крещя…

И пиша в самота в онези нощи,

когато трябва просто да заспя.

Такава съм.

Едва ли съм за пример.

Но виждам лъч във всяка тъмнина.

И нося красота във своето име.

И луда съм,

но също съм добра.

Такава съм. Не мога да предавам.

Не вярвам във фалшиви богове.

За нищичко до днес не съжалявам.

И няма начин нищо да ме спре.

Marieta Kravitz

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *