Привидно…
Жената, с очи като древна магия,
умее да вижда света по детински.
В сълзите ѝ тайни извечни се крият.
Почти невъзможни. И дяволски истински.
Когато се буди, нощта се пропуква
и хукват в косите ѝ слънчеви трели.
Когато заспива, съзвездия рукват
и бледи мъгли мълчаливо се стелят.
Когато обича, изчезват сезоните.
И времето тръгва в незнайна посока.
Прилича на птица, унесена в полет.
Понеже е влюбена, я тегли високото.
Жената, с очи като древна магия,
познава сърцето ти, сякаш е нейно.
Владее ума ти, подобно стихия.
А всъщност, е твоя. До безнадеждност…
Написа Радосвета Аврамова (caribiana)
