665.
… Не ден за ден, а минута по минута преживяваме. Часовете са като бягане с препятствия. Красивия миг като сладко за зимата съхраняваме. Сутрин пръсти скръстваме против нещастия…
—
Сполучи ли?
–
В деня няма много поводи за радост.
Озверя, оскотя постепенно човекът.
От чуждата болка някой изпитва радост.
Безразличие ни обзема полека.
Никакви планове грандиозни.
Въпросът е: „Как да се оцелее?“
А по медиите редят думи помпозно.
За едничкия щастлив миг всеки живее.
Не ден за ден, а минута по минута преживяваме.
Часовете са като бягане с препятствия.
Красивия миг като сладко за зимата съхраняваме.
Сутрин пръсти скръстваме против нещастия…
И животецът като един миг преминал,
докато чакаме нещото да се случи.
Ровим из паметта – кой каквото е събирал…
Сполучи ли в тоз живот, или не сполучи?
–
31.VII.2023 г.
© Борис Борисов
