КАЗВАЛА ЛИ СЪМ ТИ…
Радосвета Аврамова – Caribiana
Знаеш ли, мое вълшебство,
страшно ми се мълчи…
И ми е страшно разнежено…
И ми е пълно с мечти…
Искам ти топлото рамо,
искам ти тихия глас,
искам те целия…
Само
аз и ти
ти и аз…
И ръцете ти, влюбени в мене…
И аз цялата – влюбена в теб.
И едно разлюляно безвремие
под едно полудяло небе…
Аз – задъхана от обичане,
ти – притихнал във мене без дъх,
а наоколо – шепот, заричане,
и… заспива смутен светът,
и заспивам със тебе по устните,
ти – със шепи, препълнени с мен.
И тежи от любов даже въздухът,
даже лудото ни небе…
Ако знаеш, мое вълшебство
как ужасно ми се мълчи…
Как утихвам от обич… И нежност…
Как те искам…
Не знаеш… нали…
