Списание Литература

Поезия

Чужди

Виолета Механджийска

Думите понякога нестигат.

Опитай се в очите да четеш.

Една любов, когато си отива,

готов ли си за нея да умреш?

Една любов полита, като птица,

а ти неможеш да я уловиш.

И стиснал от безсилие песница,

неможеш от обида да простиш.

А болката изгаря ти душата,

че ти до днес за любовта живя.

Присъда затова е самотата.

Надеждата на клада изгоря.

снимка:Интернет

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *