Списание Литература

Поезия

Всички топли човеци така, ама така си приличат…

Появяват се винаги във време за необичане.

Някакво е. Минус тринадесет онемявания от болка.

Точно когато си мисля: Колкото – толкова.

Или повтарям за седми път: Каквото – такова.

И… някой ми подарява лично намерената си щастлива подкова…

Моите топли човеци не са на Господ халтурата.

Вероятно са правени, когато е имал температура.

И понеже пак е студено и се задава зимата,

тихичко се усмихвам: Има ги, има ги, има…

Яна Кременска

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *