Списание Литература

Поезия

НЕ МЕ ПИТАЙ

Да си тръгнеш… не бе изненадващо.

Не, че някога бях го планирала.

Не предвидих сълзи на прощаване,

капка мъка не ми се намира.

Май… че нищо не ми е останало,

само сенките под очите ми,

няколко застаряващи рани,

а за другото не ме питай.

Не ме питай добре ли съм. Как да съм!

Да останем приятели? Невъзможно.

Тръгвай бързо, към своето щастие.

Не си струва да се тревожиш.

Не си струва да си доказваме

колко мъка сами причинихме.

А да плача отдавна отказах се,

предпочитам да страдам по-тихо.

Предпочитам по-бързо да тръгнеш.

И не смей да ме съжаляваш.

Аз съм лъгана-недоизлъгана.

И след теб светът продължава.

Христина Маджарова

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *