Списание Литература

Поезия

Уморена от тишина…

Уморена от много проблеми…

Уморена от шум, от тълпа…

Уморена от липса на време…

От препускане… с мисълта…

Уморена от „искам“ и „трябва“…

Уморена от „тук“ и „сега“…

Уморена от призраци в нощите…

Уморена от фалша в света…

Уморена от хиляди празници…

От измислени ред, правила…

Уморена от пъстри навалици…

От парада… на суета…

Уморена от „нямам“ и „нямане“…

Уморена от „бързам“ и „страх“…

Уморена! Няма разбиране!…

Много мисли във мене посях…

Уморена от всяка минута…

Надалече от „тебе“ и „нас“…

Всяка мисъл си търси пролука…

Всяка мисъл говори без глас…

Уморена… Не мога да дишам!…

И кафето ми сутрин горчи…

Нито търся, нито пък питам…

Всичко виждам с Душа, не с очи!…

Уморена… от премълчаване…

Уморена… от всяка лъжа!

Уморена от себераздаване…

Уморена съм… от тишина!

©️ Елка Бърдарова

Leave your vote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *