Уморена от тишина…
Уморена от много проблеми…
Уморена от шум, от тълпа…
Уморена от липса на време…
От препускане… с мисълта…
Уморена от „искам“ и „трябва“…
Уморена от „тук“ и „сега“…
Уморена от призраци в нощите…
Уморена от фалша в света…
Уморена от хиляди празници…
От измислени ред, правила…
Уморена от пъстри навалици…
От парада… на суета…
Уморена от „нямам“ и „нямане“…
Уморена от „бързам“ и „страх“…
Уморена! Няма разбиране!…
Много мисли във мене посях…
Уморена от всяка минута…
Надалече от „тебе“ и „нас“…
Всяка мисъл си търси пролука…
Всяка мисъл говори без глас…
Уморена… Не мога да дишам!…
И кафето ми сутрин горчи…
Нито търся, нито пък питам…
Всичко виждам с Душа, не с очи!…
Уморена… от премълчаване…
Уморена… от всяка лъжа!
Уморена от себераздаване…
Уморена съм… от тишина!
©️ Елка Бърдарова