Розовите очила
Михаела Рашева
Слагам розовите очила
на света усмихвам се красиво
забравям драми, суета
и по пътя си вървя щастливо.
Подминавам всеки аз проблем
в локвите пристъпвам боса
изричам: „днес е чуден ден
и за нищо, Боже, няма да се кося“.
Онази рокля, слагам, на цветя
в косите си лъчи заплитам
в онез се взирам-сини небеса
и жадно към мечтите си политам.
Слагам розовите очила
грижите за миг забравям
посявам радост в своята душа
и на щастието се отдавам.
Сърцето си с любов намятам
изтривам всички страхове
сивотата в мислите отмятам
и изтривам я със цветове.
На света отвръщам приветливо
накъсметявам си един късмет
и с усмивка, дето ми отива
тъй безгрижно крача аз напред.
