Списание Литература

Поезия

Завръщане

Приласкай ме, море. Прегърни ме.

Целуни ме със устни солени.

Всички бивши копнежи върни ми

и надеждите – преродени.

Пак се връщам, море. Босонога,

малко тъжна, пред теб коленича.

Помниш ли? Първо бях твоя…

После станах момиче.

Първо бях пяна

и черупка на мида.

… После станах голяма

и… от теб си отидох.

Днес се връщам, море.

Нищо, че съм пораснала!

Аз съм твое дете –

песъчинка угаснала .

Прегърни ме, море. Приюти ме.

Влей ми пак от твоите сили.

А вълните – приятелки мои –

всичко грешно от мен са отмили.

Радосвета Аврамова

 (Caribiana)

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *