Списание Литература

Поезия

САМОТАТА ПРОГОНИ

Ваня Недева © автор

В този свят красив бъди до мен.

Аз не искам самота, а теб с мен,

дишащ влюбено до моето сърце.

Погледни високо към небето,

там звездите светят и блещукат

Тичат омагьосано и лудо,

въздишат тайно в синевата

и знак ти дават ти да ги съзреш.

Познай ги, моите очи това са

вторачени в теб с искрена любов.

Протегни ръце с копнеж към мен.

Ще дотичам на часа щастлива

и ще танцувам ефирна само с теб

щом блус гальовен прозвучи

в призрачната нощ и тишината бяла.

Ще стъпвам леко. С олекнало сърце

ще полетя с мечтите си красиви.

Ела сега, дотичай и вземи ме

и да намерим път осеян с любов.

Ела сега и прегърни ме  топло

самотата тежка прогони далеч.

21.12.24 год.

Снимка-интернет

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *