Към себе си
Михаела Рашева
Свети, момиче, гори!
Свети напук на целия мрак!
Отдавай светлина и не допускай злото да почерни душата ти!
Искри и гори!
Гори за надеждите и за мечтите!
Гори и разпалвай!
Но не изгаряй себе си зарад нечии сенки!
Обичай, момиче, тупти!
Тупти бясно напук на цялата апатия!
Тупти и пълни сърцето си с щастие!
Храни го с любов и вяра!
Вяра за по-красиво утре.
За безгрижен полет из синьото небе.
Усмихвай се, момиче, бъди!
Бъди слънчевия лъч всред мъглата!
Бъди и си преправяй път!
Път всред сивите облаци и неволи.
Път всред свирепите бури.
Дерзай, момиче, рискувай!
Рискувай, че рутината убива!
Рискувай и не стой в тесни клетки!
В рамки, където душата ти изнемогва.
Свиркай си, момиче и живей!
Живей го тоз едничък живот!
Без етикети и общоприети правила.
Без да се смаляваш зарад нечии очаквания.
Без да се нагърбваш с празни обещания.
С изветрели думи и плитки хора.
Защото, момиче, ти си цялата Вселена.
Огромна и толкова дълбока, че малцина успяват да не се удавят в нея.
И в очите ти с нюанси на тюркоаз.
Тюркоаз, който пронизва като нож.
Но и който може да размива сивотата.
Тюркоаз, в който вълни прииждат на талази.
Вълни, които те помитат и рушат.
Но и вълни, които могат да галят.
Да галят вместо нежни ръце.
Защото, момиче, ти си цялата обич.
И дива свобода.
Не вирееш сред тесногръди душици.
Не обичаш окови и ограничения.
Стягат те като корсет и те задушават.
А на теб ти трябва само глътка въздух.
Въздух, с който да пълниш гърдите си.
Въздух без пошлост и суета.
Без изгоди и подли игрички.
Без фалшове и кирливи ризи.
Че кирливи ризи навред.
Ризи, попили аромата на самолюбието.
На аморала и безхаберието.
На мухлясалите чест и достойнство.
А ти, момиче, ги носиш на гърба си!
И честта и достойнството.
И не ти трябва нищо друго.
Нищо освен сила и волен дух.
И кураж с който да крачиш напред.
Напред към себе си.
И към новите хоризонти.
Въпреки целият свят, който се опитва да те промени.
