Списание Литература

Поезия

ПОСЛАНИЕ

Една вселена от многото вселени.

Една планета от многото планети.

Един народ от многото народи.

Един човек от многото човеци.

Достатъчно е малко да направиш,

в студ и мрак с огън да даряваш,

дори стократно лъган пак да вярваш.

Когато паднеш сам да се изправиш.

Когато наранен си да можеш да простиш,

Да станеш малко по-човечен.

От грешките си да се учиш. За да не грешиш.

С търпение и с любов светът ще стане по красив и вечен!

Вероника Костова- RoNi

снимка от нета

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *