Списание Литература

Поезия

ПОСЛЕДНА НОЩ

Вълшебна лятна нощ. Любов без име.

Небе, обсипано със диаманти.

Аз утре ще си тръгвам. Забравѝ ме.

Отпий сега от чашата с Кианти,

не питай пясъка защо въздиша

или Луната – накъде отива.

Аз тръгвам утре. Няма да ти пиша.

Любѝ ме тази нощ, недей заспива.

На сутринта, когато се събудиш,

вълните ще те милнат с хладна пяна,

ще слушаш луди чайки, ще се чудиш

аз истинска ли бях или измама –

перфектна нощ под старото казино

с момичето, останало след плажа…

То може би все пак си има име?

Навярно догодина ще го каже.

Кина Маринова

Leave your vote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *