ПОСЛЕДНА НОЩ
Вълшебна лятна нощ. Любов без име.
Небе, обсипано със диаманти.
Аз утре ще си тръгвам. Забравѝ ме.
Отпий сега от чашата с Кианти,
не питай пясъка защо въздиша
или Луната – накъде отива.
Аз тръгвам утре. Няма да ти пиша.
Любѝ ме тази нощ, недей заспива.
На сутринта, когато се събудиш,
вълните ще те милнат с хладна пяна,
ще слушаш луди чайки, ще се чудиш
аз истинска ли бях или измама –
перфектна нощ под старото казино
с момичето, останало след плажа…
То може би все пак си има име?
Навярно догодина ще го каже.
Кина Маринова