Каква жена, каква камбанария,
застанала пред моя „млад“ олтар.
Защо ли да се правя на светия,
когато аз съм раждан за звънар.
За такава хубава жена,
сътворена от магия блага,
дяволското ми сърце призна,
че глава и къща се залага.
Колко огън, колко нежен плен
има в двете й очи небесни.
Господи, дадеш ли я на мен,
черква ще ти построя от песни.
Евтим Евтимов
