Аз съм сън, неразказан на никого.
Аз съм споменът, който ти бяга.
Аз съм тихо и тайно пристигане.
И съм песен, заспала на прага.
Аз съм само усмивка учудена
пред големия прилив на дните.
Аз съм дума, отдавна изгубена.
Несъбудено утро в очите ти.
Аз съм тази, която не искаше
да ти бъде сестра и приятел…
И септември направи по-истинска.
И добави листа във писмата ми.
Аз ги пишех с мастило от пясък.
И ги пращах по първия вятър –
да те търсят при вчера и лятото.
А октомври ги върна обратно –
непрочетени, есенно мокри.
И сърцето прогледна внезапно.
И ноември обърка посоките…
Аз съм лодка, продала веслата си
за звезди, свобода и надежди.
Аз съм твоето пъстро назад,
към което уж не поглеждаш.
Аз съм синьо мънисто за щастие,
скрило тайната, че съществуваш.
Ти ме нямаш до болка, до грях…
Аз съм сън, който още сънуваш.
Петя Шалева
