Иконопис
Този свят като хляб, натрошен и корав,
по прозорците сутрин се рони.
Някой ангел е минал с ръка на зограф
и по тях е рисувал икони.
В замъждялата лампа е сложил звезда,
върху кръста на зимата – цвете.
Там, където съм дишала, има врата,
през която се вижда небето.
А където стъклото допряла съм с длан,
тръгват пътища, дълги и къси.
И завършват със вишневобял филигран
там, където съм спряла дъха си.
Петя Цонева