Списание Литература

Поезия

Иконопис

Този свят като хляб, натрошен и корав,

по прозорците сутрин се рони.

Някой ангел е минал с ръка на зограф

и по тях е рисувал икони.

В замъждялата лампа е сложил звезда,

върху кръста на зимата – цвете.

Там, където съм дишала, има врата,

през която се вижда небето.

А където стъклото допряла съм с длан,

тръгват пътища, дълги и къси.

И завършват със вишневобял филигран

там, където съм спряла дъха си.

Петя Цонева

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *