Списание Литература

Поезия

БЯЛА ТИШИНА

Ваня Недева © автор

Толкова мечти красиви имах за щастие

и обич, а незнайно отлетяха, на къде?

В безкрайните си тъмни нощи и в съня

пенливи, жарки чувства пропилях по тях,

а сега ги няма и те потънали са в забрава

и душата ми самотна утихна, замълча..

Не чувам вече стъпките на любовта..

Не чувам песента на малките врабчета..

Вятърът разнася сноп от жълтите листа

и те се трупат бясно в чистата душа..

Усилват разяждащата остра болка и тъга..

и в очите ми се спуска дебела сива пелена,

а горещите сълзи напират, капят в нощта.

Без любов сърцето бавничко се сгърчва

и потъва в тъжна и безкрайна бяла тишина…

19.1.25 год.

снимка-интернет

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *