БЯЛА ТИШИНА
Ваня Недева © автор
Толкова мечти красиви имах за щастие
и обич, а незнайно отлетяха, на къде?
В безкрайните си тъмни нощи и в съня
пенливи, жарки чувства пропилях по тях,
а сега ги няма и те потънали са в забрава
и душата ми самотна утихна, замълча..
Не чувам вече стъпките на любовта..
Не чувам песента на малките врабчета..
Вятърът разнася сноп от жълтите листа
и те се трупат бясно в чистата душа..
Усилват разяждащата остра болка и тъга..
и в очите ми се спуска дебела сива пелена,
а горещите сълзи напират, капят в нощта.
Без любов сърцето бавничко се сгърчва
и потъва в тъжна и безкрайна бяла тишина…
19.1.25 год.
снимка-интернет