Списание Литература

Поезия

Една добра душа

Присмиват ù се пустите му хора

и тихичко я псуват под сурдинка,

задето храни котките по двора,

а пък на тях не дава и стотинка.

Вървете де! Ще ви омеси пита

и шепа сол до нея ще ви сложи.

Дали тогава някой ще попита:

„Наред ли си с акъла си, госпожо?”

Не е наред. Треперят ù ръцете.

От липса на разбиране се чална.

Но вие все едно се нахранете –

добрите до един са ненормални.

Тях Господ на вечеря ги прегръща,

защото този свят егоистичен

не ще признае никога, че всъщност

нормалните не знаят да обичат.

Ники Комедвенска

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *