КОГАТО…НЯКОЙ ДЕН
Когато остарея някой ден,
дали на някой някъде ще липсвам?
Поне един човек ще мисли ли за мен?
Или стихосбирките самотно ще прелиствам?
Когато младостта ми отлети,
дали децата пак в любов ще ми се вричат?
Когато с всичко справят се сами,
ще искам ли на мене да приличат?
Когато ме налегне самота,
дали вратата някой ще отвори?
Ще надникне ли зад нея мойта дъщеря?
За малко…само, за да поговорим?
Ще има ли от мене някой нужда,
когато трупат се годините без жал?
Или за всеки ще съм просто…чужда…
Човек щастлив е, ако нещичко е дал!
Дали синът ми пак ще ме обича,
косите ми, когато посребреят?
Тогава с него няма как да тичам,
но очите ми, навярно, пак ще греят!
Когато остарея някой ден,
в какво ли ще намирам красотата?
Навярно във спокойствието покрай мен
и в щастието пълно на децата!
И нека докато сме още млади,
да оценим живота с малките неща!
И той ще ни поднася куп награди,
а именно – Любов и Топлина!
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
