РАЗМИСЛИ ЗА ЖИВОТА
Едно в живота не разбрах.
Защо човек човека наранява?
И после нагло смее се на глас.
За Бога, кой това му позволява?
Виновните сме ние – обществото,
все гледаме във чуждата градина,
а нашата не коментираме, защото
зеленото от нея си замина.
Отдаваме се на пороци и така,
за съжаление си отминават дните.
Когато видим падаща звезда,
блести една сълза в очите.
Едно в живота не разбрах?
Кой има право другия да наранява?
Когато разбере за този грях,
ще бъде късно даже и да съжалява.
Сибина Оприна
