Списание Литература

Поезия

ХУБАВ ПОВОД

Моля ти се, не плачи

заедно със мене –

минало ми е почти,

а и мой проблем е.

Вместо да си във фурор

с този хубав повод…

Да не водим „онзи“ спор –

знаеш моя довод.

Знам, че ме обичаш. Знам.

И аз тебе също.

Няма как да те предам,

нищо че се мръщя,

но те моля, престани

все за мен да мислиш!

Ние сме като сестри,

но защо се вкисваш?

По-добре за теб мисли –

случи ти се чудо.

Мен сега ме остави –

то при мен е друго.

Искам двечките сега

да сме позитивни

и – следиш ли мисълта? –

честно обективни.

Слагам на гърдите длан

и ти обещавам,

скоро да съставя план,

как да продължавам –

след големия обрат

след това, което

обезсмисли моя свят

и ми бе отнето.

Но така се радвам днес,

че при теб е друго

и че подир оня стрес

и скандална грубост,

ти цъфтиш като жена

и съм възхитена…

Как променя любовта

цялата вселена.

10.08.24, Поетесата с метлата

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *