Списание Литература

Поезия

Аз съм габровец и расна

във балкански град прекрасен ,

да се хваля най – обичам

габровец да се наричам.

Габровецт е тактичен.

Габровецът е практичен.

Всякога на смях обръща

и незгодите във къщи .

На вратата на Европа ,

Първи габровец затропа.

ЕВ е номер на колата ,

Ева име на жената.

И от всички тревопасни ,

габровци са най – опасни .

С лапад , киселец , коприва

той сърмичките си свива .

Габровецът не старее .

Габровецът не пълнее .

И с тъкъмите от скина ,

ще нахрани свойта стрина.

Край тук нямат чудесата-

Мост до мост са над реката.

Космосът стърчи в средата.

Параход насред гората.

Паметникът е в реката,

насред път расте липата.

Карнавал си правят всички,

от големи до мънички.

С пъстри дрехи пременени ,

до ушите чак засмени .

Хий не работим по схема ,

черна котка ний емблема .

Черна котка без опашка,

котка със душа юнашка .

Гости каним от чужбина ,

весел празникът да мине.

каним гости от страната

само с тлъстичка заплата.

Габровец – си знай цената.

Габровец си знай правата.

Габровецът все се смее ,

и с усмивка си живее.

Здравка Атанасова Куцарова  less

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *