ПОПЪТЕН ВЯТЪР
(майчина благословия)
Отивай, дъще, твоят път те чака.
Нали ти капнах мъничко надежда?
Разквасвай с нея съхне ли устата.
И щом ти загорчи от безнадеждност.
Отивай! Аз нали си те прегърнах?
Наметнала съм ти, така през рамо,
и истината – в пътя си щом тръгнеш,
да можеш да се движиш все направо.
Във джоба съм ти пъхнала доверие.
Ще го откриеш някой ден. Случайно.
Дано да те спаси това поверие!
Не го губи. То ще ти служи вярно.
Отивай, мама – три пъти се кръстих
и Бог да е до теб, когато трябва.
Със обичта си щедро те поръсих.
Щом мен ме има, тя ще те спасява.
Подлях ти и късмет. Затуй е мокро.
Не е валяло – нищо, че ти казах.
Дано да те споходи, мама, скоро.
И аз заради теб се пренадявах.
Отивай, дъще – много път те чака.
Нали съм го вървяла пряко сили.
Изпращам ти сега попътен вятър –
ветровете много хора са спасили.
Отивай, аз след теб ще си поплача.
Нали ме знаеш колко съм ревлива?
Но майка съм – единствено ще чакам,
от тебе дъще – ти да си щастлива.
03.01.22, Рада Цонева
(снимка – личен архив)
