ГРАНИЦИ
Нима е нужно да се крият –
това са просто чувства.
Как името си да измия?
Любов е! И се случва.
Кого и как да заблуждавам –
не е ли твърде жалко.
През границите не преминавам,
обаче ми е малко.
Обаче си е адски тъжно
от друго да зависим.
Нима едно сърце е длъжно,
да те направи хрисим?
Нима една поредна драма
ще ни направи мъдри?
Държала съм се като дама,
но някой все се сърди.
И пак си има недоволни –
не го ли проумяваш,
че хората сме като болни,
каквото да спестяваш…
Дори напълно да потулиш,
възниква нова сложност –
ако започнеш да ги хулиш,
ще те мори тревожност.
Ако угаждаме на всички,
но нас си не пожалим
и сложим чувствата в кавички,
без да се похвалим –
дали ще бъдем опростени,
превърнали ни в святи,
онези – вечно възмутени…
и вечно прокълнати…
12.08.23, Рада Цонева
Поетесата с метлата
