ПЪТЕКА
Съдбата лъкатуши и чертае
пътека на човешкия живот,
старателно извива я и вае,
отгоре гледа Господ Бог.
От теб се иска да вървиш
с една душа и чифт обувки.
Обичаш, радваш се… тъжиш
от завист, злоба и преструвки.
Сред дъхави цветя цъфтиш,
доде кракът във кал затъне.
От болка виеш и кървиш,
стъпалото убол на тръни…
И пак лекуваш си нозете,
но ето бездна, пътят свърши.
Любов ще ти даде крилете,
предател ще ти ги прекърши.
Редуваш спадове, възход …
И колко пъти във мъглите
луташ се… намираш брод
и пак преследваш си мечтите.
Вървим по своята пътека,
а дните ни- листа отронени.
Изкачваме я стръмна и нелека,
обърнем се- красиви спомени…
Димитрина Лимберова
