НЕКА БЪДА ЛЮБОВ
Препъваш ме на всяка малка крачка.
Желаеш ми доброто с всеки стон.
Понякога превръщаш ме в играчка,
без пътища, без мисли и без дом.
Обръщаш ми мечтите, правиш драма
от всеки мой неосъзнат копнеж.
Но никога не искам да те няма.
И никога не пожелах да спреш…
Понякога преследваш ме, и тичам,
но само за да ме дариш с препятствия.
Не спрях и за момент да те обичам.
Не се оттучих да те свързвам с щастие…
Създаде ме от думи и въздишки,
изпрати ме с очакване, Живот…
Успях да разбера – без теб съм нищо.
Но щом те има, нека съм любов.
Мира Дойчинова – irini
